понеделник, 3 март 2014 г.

Дес с офицерите

Дес се бе наслушал с изобилие от небивалици за извършени от Джедаите изключителни подвизи с помоща на мистичната мощ на Силата, но смяташе, че те са легенди и митове. Или най-малко преувеличени. Той знаеше, че има сили излизащи извън сферата физическите възприятия: неговите собствени проблясъци за бъдещето бяха доказателство за това. Но разказите за това, което джедаите можеха да правят бяха твърде невероятни за да им се вярва. Ако наистина тази Сила бе толкова мощно оръжие, защо тази война бе толкова дълга?
          - Идеята да отговарям пред някой майстор джедай наистина не ме привлича - каза той. - Чух някои странни неща относно това, в което те вярват: липса на страст, никакви чувства. Звучи сякаш искат да превърнат всички ни в дроиди. 
          Нови карти бяха раздадени на останалите играчи. 
          - Джедаите се ръководят от мъдроста - обясни командирът. - Те не желаят неща като, желания или гняв да замъглява тяхната преценка. 
          - Гнева има своите преимущества - отбеляза Дес. – Измъквал ме е от някои трудни ситуации.
          - Мисля, че за тази цел е нужно само да се избягват тези ситуации, не мислите ли - възрази лейтенантката с нейния деликатен глас.
          Ръката, приключи няколко рунда по-късно. Младата жена, които бе купила питието на Младшия лейтенант бе събрала двадесет - не бе голяма ръка, но не и лоша. Тя погледна към командира, когато той откри картите си и се усмихна, тъй като той имаше само деветнадесет. Нейната усмивка, обаче посърна, когато пияния новобранец показа неговите двадесет и една. Докато той прибираше мизите, тя прекъсна смеха му с приятелско сръгване в ребрата. 
          Всички влязоха и крупието раздаде друга двойка карти на всеки играч.
          - Джедаите са защитниците на Републиката - продължи лейтенантката сериозно. - Техните начини може да изглежда странни за обикновените граждани, но те са на нашата страна. Всичко, което те искат е мир.
          - Наистина? – каза Дес, поглеждайки картите си и правейки залог. - Мислех, че те искат да унищожат Ситите.
          - Ситите са незаконна организация - обясни лейтенантката. Тя пасува, след миг внимателно обмисляне. - Сената прие законопроект, който ги поставя извън закона преди почти три хиляда години, малко след като Рейвън и Малак доведоха до унищожение цялата галактика.
          - Винаги съм смятал, че Рейвън е спасил Републиката - каза той.
          Командирът се включи отново в разговора. - Историята на Рейвън е сложна - каза той. Но фактът си остава, Ситите и тяхното учение бяха забранени от Сената. Самото им съществуване е нарушение на законите на Републиката и с основание. Джедаите разбират каква заплаха представляват Ситите. Ето защо те се присъединиха към флота. За благото на Галактиката, Ситите трябва да бъдат заличени, веднъж завинаги.
          Пияния новобранец спечели отново ръката, негова втора по ред. Понякога бе по-добре да си късметлия, отколкото да си добър.
          - Значи Републиката казва, че Ситите трябва да бъдат унищожени - каза Дес, докато плащаше мизата за следващото раздаване. - Ако Ситите бяха тези, които са на власт, бих заложил, че те биха казали същото нещо и за Джедаите. 
          - Нямаше да говориш така, ако знаеше, какви са всъщност Ситите - каза един от другите войници. - Аз съм се бил срещу тях: те са кръвожадни убийци!
          Дес изсмя. - Да, как смеят да се опитват да ви убият, когато сте насред война? Не знаят ли те, че вие сте заети да се опитвате да ги унищожите? Колко грубо!
          - Ти мръсен Kaт-мут!- изригна войника, скачйки от мястото си.
          - Седнете на мястото си, редник! - излая командирът. Войника седна, както му заповядаха, но Дес можеше да почувства напрежението във въздуха. Всички на масата с изключение на двамата офицери – го фиксираха с гневни погледи.